Предаването „Властта на гражданите… или какво можем заедно“ се реализира в рамките на проекта „Каузи с глас и лице“, финансиран по Фонд Активни граждани България.
Въпреки пандемията от коронавирус през миналата година близо 100 български пациенти са получили помощ от доброволците на „Лечение без граница“. През януари тази година организацията вече е оказала подкрепа по десет случая на лечение в чужбина, съобщиха координатори на „Лечение без граници“ в ефира на Дарик.
Лечението в чужбина и помощта, която оказват доброволците на „Лечение без граници“ беше тема в предаването „Властта на гражданите…или какво можем заедно“. Събеседници по темата са Явор Гочев – координатор НПО в организацията и Марта Антонова, която координира връзката с пациентите.
В репортаж разказваме историята на Пепи от Перник и неговата майка София Димитрова, които имат дългогодишен опит в лечението на момчето зад граница.
Мрежа от над 350 доброволци в 19 държави
„Лечение без граници“ е най-голямата доброволческа организация в България с международна мрежа, която се разраства от есента на 2013 година. Организацията помага на българи, които имат нужда от лечение в чужбина, чрез превод на място от страна на доброволци или съвет за процедурите по кандидатстване за лечение и финансиране.
В ефира на Дарик Явор Гочев разказа, че докато е следвал в Шотландия, на един форум в България са обсъждали решаването на различни социални казуси и проблеми. „Тогава изникна казусът с това какво правиш, когато ти се наложи да се лекуваш в чужбина и не знаеш езика – как намираш информация, кой те подкрепя. Това ни се стори интересно, значимо и полезно – и така вече имаме 350 доброволци в 19 различни страни“, обясни той.
Явор уточни, че всички в свободното си време помагат на хора, които имат нужда да получат информация как се осъществява лечението в чужбина, къде могат да се лекуват или да получат помощ от някои от доброволците – да ги посрещне, да получат помощ на място и да им превеждат.
Помощта за пациентите е безвъзмездна
По думите му част от първите доброволци вече са се върнали в България, други развиват живота и кариерите си зад граница. „Каузата допада на хора от всякаква възраст, с всякакви занимания – има лекари, юристи или хора с други професии“, уточни Явор Гочев.
Заради коронавируса в момента повечето преводи се случват през телефон. „Емоционално е за самите пациенти и това е една от най-важните връзки – в момента, в който човек е притеснен и не знае как ще се оправи, да има кой да им подаде ръка и да е до тях през цялото време“, допълни координаторът.
Помощта за пациентите е безвъзмездна. „Оперираме без никакъв бюджет, разходите за организацията и нейното съществуване ги покриваме ние от координаторския екип. Имали сме предложения да бъдем финансирана по различни линии, но винаги сме отказвали, защото смятаме, че идеята и каузата са достатъчно силни и са водещи“, обясни Явор Гочев.
На сайта има болнични разговорници на седем езика
На страницата на „Лечение без граници“ вече са достъпни подготвените разговорници за болнична среда като комбинации на цели 7 езика: български, английски, немски, френски, испански, италиански и руски.
Явор Гочев обясни, че основна част от случаите, които имат са в немско говорящите страни, защото много българи избирали Германия и Австрия за лечението си. „Не във всеки град имаме доброволец и затова имаме речници и разговорници, които сме подготвили – качени са на сайта ни и могат да бъдат свалени от всеки. Това са най-често използваните думи и фрази, когато става въпрос за лечение в болница“, допълни той.
По думите му с тази мрежа от доброволци в редица държави, не е било трудно да се подготвят тези разговорници и да бъдат консултирани терминологично с медицински специалисти.
Подробностите само изглеждат страшни, но са преодолими
„За мен най-важното е винаги да можем ясно и отчетливо да обясним на пациентите как могат да се свържат с нас и на каква помощ могат да разчитат“, коментира Марта Антонова, която е координатор за връзката с пациентите. Тя живее и учи в Хайделберг – в момента прави магистратурата и по политология в сферата на международните отношения, паралелно работи в адвокатска кантора и активно участва като доброволец и координатор на „Лечение без граници“.
По думите й колкото повече информация получат от един пациент – къде отива и от какво има нужда, толкова по-адекватно могат да му помогнат.
„Другото важно нещо е да кажем просто „Спокойно, по един или друг начин тези стъпки по подаване на документи и постъпване в болница, може да изглеждат много страшни на пръв поглед, но са напълно преодолими“. Когато човек трябва да мисли за здравето си и здравето на своите близки, логистичните подробности са най-малкото, за което би трябва да се притеснява“, смята тя.
Най-много български пациенти има в Германия, Австрия и Франция
На база опита на организацията трите европейски държави, в които имат най-много пациенти, са Германия, Австрия и Франция.
„В първите две имаме най-много доброволци като например в градовете с по-големи и известни болници като Берлин, Хайделберг, Виена, Мюнхен, Франкфурт. В тези градове често се случва да имаме и по няколко пациента едновремено. Случва се и пациентите да научават един от друг за нас и така да помагаме на няколко души едновременно“, разказа Марта Антонова.
По тяхна информация във Франция също има много българи, които пътуват за лечение. „За съжаление или за радост – защото хората може би се справят по-добре и сами, там имаме по-малко запитвания за помощ“, каза тя. И допълни, че и доброволческата мрежа е Франция.
Марта Антонова напомни, че всеки е добре дошъл в екипа на „Лечение без граници“. Доброволците трябва да владеят местния език много добре и да имат времето и желанието в работни дни и часове да помагат на пациенти. „Не можем да фиксираме дни и часове, нужна е известна гъвкавост на доброволците“, поясни тя и допълни, че все пак голяма част от пациентите се свързват с екипа седмици преди пътуването им.
Заради коронавируса ситуацията и мерките се променят често
При спешни ситуации доброволците често помагат с превод по телефона. Така се случва и сега по време на пандемията от коронавирус, когато посещенията в болниците са ограничени.
Заради пандемията е добре пациентите да проверяват за евентуални ограничения в съответната болница почти ежедневно, защото ситуацията се променя често. „Не само на държавно ниво и на ниво отделни провинции, но и самите болници също имат правото и възможността да налагат ограничения, затова нека хората да се свържат с избраната от тях болница – тя е най-добрият източник на информация за конкретните мерки“, обясни още Марта Антонова.
Тя обясни, че „Лечение без граници“ не може да поеме отговорността да води цялата комуникация с болницата от името на пациента, но това, което предлагат е да намерят правилните данни за контакт – например преминава ли комуникацията през международен отдел в тази болница, трябва ли човек да се свърже директно с отделението.
След което цялата документация трябва да бъде преведена от преводач в бюро по избор на пациента. „Това, което ние можем да направим обаче е да преведем запитването на пациента – писмото му до болницата, в което описва от какво имат нужда и какви са въпросите му“, допълни Марта Антонова.
20 процента по-малко са новите пациенти по време на пандемията
„Сред нашите пациенти има намаление с около 20 процента на новите пациенти, които заминават като нови пациенти. За тези, които вече са започнали лечението си, обикновено нямаше ограничения през последните месеци“, обясни още координаторът с пациентите в организацията.
Имало е отлагане на прегледи през есента, които не са спешни, но това е станало в един от пиковете на пандемията, уточни Марта Антонова. Която призова българите да знаят здравните си права като пациенти в рамките на ЕС и да не забравят, че всеки има правото на достайно, адекватно и навременно лечение, където и да се намира.
Въпреки пандемията през миналата година са помогнали в 97 случая на лечение в чужбина. „Тази година само за януари имаме 10 нови случаи – въпреки пандемията работим с неособено намалени темпове“, отбеляза още Марта Антонова.
„Често с изумление ни питат ама как така работите без заплащане, какво печелите вие от това. Едно момче даже ни каза: „Е сега ще кажете, че от любов го правите?!?“, та оттогава наистина отговоряме, че го правим от любов…“, каза на финала на разговора младата българка.
Опитът на Пепи от Перник и майка му в лечението зад граница
За 15-годишния Петър Димитров от Перник и майка му София Димитрова лечението в чужбина вече е дългогодишен опит. Заради множеството увреждания на момчето, често им се налага да пътуват зад граница. Миналата година се оказват в Германия в разгара на пандемията от коронавирус в Европа.
Майка му вече мисли за следващото пътуване до Германия през май и търси начини за събиране на нужните средства за престоя им там. Защото НЗОК поема прегледите и лечението, както и разходите на семейството по време на пътуването им, но сумите се покриват след връщането им в България. А семейството трябва да намери парите предварително.
Като днес тя помни първия път, в който тръгват за Германия преди 10 години – за ортопедичната клиника, в която помагат на Пепи. Признава, че най-сериозният й проблем е бил езиковата бариера. А преводачът – безценният помощник.
„Най-трудното беше комуникацията. Страхувах се как ще общуваме в Германия, защото си мислех, че само на немски език можем да комуникираме там. Аз знаех само английски и то не толкова добре. Първата година беше истински кошмар – откъде и как ще намеря преводач. Съдба ли беше или друго, но ни помогнаха в туристическото бюро. Там отидох и обясних по какъв повод сме там и те ни обещаха да намерят преводач. На другия ден дойде една българка от съседно селце, която направи превода“, разказа майката.
