Годишно в България умират около 15 000 души в следствие на замърсения въздух според данните на СЗО. За сравнение загиналите при пътно-транспортни произшествия годишно са около 1 000, като през последните години са между 670 и 800 души. Това каза в ефира на Дарик неврохирургът д-р Светослав Тодоров.
Той беше събеседник в предаването „Властта на гражданите…или какво можем заедно“ , където с д-р Валентина Никифорова, общопрактикуващ лекар в Перник и кардиологът д-р Теодора Николова разказаха за работата на сдружение „Въздух за здраве“.
Тримата са част от лекарска мрежа „Въздух за здраве“, която съществува от миналата година. Мрежата стартира с обединение на 11 лекари от цялата страна. „Щастлива съм да кажа, че лекарската ни мрежа се обогати с поне още толкова колеги, каза д-р Веселина Никифорова.
„За съжаление въздухът не само в България е доста замърсен и нашата задача като лекари е да обясняваме до какво може да доведе като заболявания замърсения въздух, хората да знаят откъде идва основно това замърсяване и така да им помогнем да живеят по-добре“, коментира д-р Никифорова.
Целият организъм търпи щети от мръсния въздух
По думите на д-р Теодора Николова, кардиолог в столицата, е много важно лекарите, които се срещат всеки ден с рискови групи пациенти, да ги информираме за здравословните проблеми, които създава мръсния въздух. „Хората с хронични заболявания – сърдечно-съдови и дихателни са най-страдащи от последствията от мръсния въздух“, коментира кардиологът.
Дихателните пътища и белият дроб са първите, които се срещат със замърсения въздух, на второ място – сърдечно-съдовата система, но страда и нервната система, репродуктивното здраве, страдат кожата и очите, обясни д-р Веселина Никифорова.
Тя поясни, че основното замърсяване идва от финните прахови частици в резултат на отоплението или автомобилите. Тя даде за пример трафика между София и Перник, тъй като в момента по един или двама души пътуват в кола по този маршрут. А в миналото е имало влак на всеки 30 минути, който е събирал много хора, които днес си причиняват стреса, умората, а оттам и заболяванията, пътувайки с кола.
Инфаркти, деменция и Паркинсон – също идват от мръсния въздух
Кардиологът д-р Теодора Николова обясни пораженията върху сърдечно-съдовата система от мръсния въздух. Защото България и без това е с голям брой пациенти със сърдечни проблеми. Честотата от инфрактите и сърдечната недостатъчност нарастват в големите градове и районите с големи замърсявания, подчерта тя.
За съжаление в областта на неврологията пораженията върху организма са необратими – основно заболяване, което се развива е деменцията, болестта на Паркинсон също е заболяване, което се отключва в следствие на замърсения въздух, каза д-р Светослав Тодоров, който е неврохирург в Бургас. Той уточни, че това е не само допълващ фактор, а често и основен.
Д-р Никифорова коментира, че в нейната практика преобладават децата, като в резултат от мръсния въздух и разбира се вирусите през зимата болните винаги се увеличават като брой. „Има дни, в които не ми се налага да гледам уредите за замърсеността на въздуха, просто в тези дни към кабинета тичат повече деца с пристъпи от ларингити, каза тя. Същото по думите й важи и за възрастните и хронично болни пациенти.
Всички сме потърпевши, но и виновни за мръсния въздух
За мръсния въздух трябва да работим заедно всички като общество – ние не сме само потърпевши, а и създатели на замърсяването, категорични бяха лекарите в ефира на Дарик.
По думите на д-р Светослав Тодоров е факт, че този проблем не стои на дневен ред за институциите в България. „Трябва да работим с политиците в тази посока, защото ние като лекари нямаме нужните лостове да променяме законите и средата“, коментира д-р Никифорова.
Той добави, че в лекарската мрежа са обобщили поредицата от нужни стъпки, които трябва да бъдат предприети – чиста енергия и управлението на отпадъци, подобряване на енергийната ефективност на сградите, подобряването на градската транспортна политика, градски нискоемисионни зони, повече паркове и зелени зони.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg
