В края на май предстои пристигането на първите 17 черни лешояда в района на Източните Родопи. „Най-близката колония е в Гърция и ако всичко е наред и ние ще можем да се похвалим с първата колония в Източните Родопи”, съобщи в ефира на Дарик Нели Найденова, експерт комуникации във фондация „По-диви Родопи”.
В района вече има 15 зубри, а през последните шест години са върнати 400 елена лопатари и 50 благородни елена.
Нели Найденова заедно с Андреана Трифонова, ръководител екип във фондацията бяха гости в предаването на Дарик „Властта на гражданите…или какво можем заедно”, където разказаха за дейността на фондацията.
Андреана Трифонова подчерта основните усилия на фондацията за възстановяването на популацията на изчезнали видове животни в Източните Родопи и на местообитанията. Местните хора са тези, които е хубаво да възприемат идеята и да подпомагат процеса
„Голяма част от местните хора развиват дейности, свързани с екотуризъм или биоземеделие и така разбират, че благодарение на опазването на дивата природа районът се превръща в атрактивен. Те разбират ползата както за развитието на региона, така и за природата”, каза още тя.
За пътят, който е извървян през последните 10 години
В репортаж бяха припомнени дейностите по проекта „Новото тракийско злато” в Източните Родопи, който подкрепяше дивата природа, биоземеделието и екотуризма в района. Негов продължител е проектът на фондация „По-диви Родопи”. Което е доказателство, че поставените основи в опазването на дивата природа и връщането на изчезнали видове в Източните Родопи са устойчиви и се надграждат.
„Направих си равносметка колко много неща са свършени през тези години. Неща, които бяха планове – като идеята за заселването на зубрите, вече са факт. Сега вече имаме 15 зубри, последните три зубъра дойдоха преди две-три седмици от Полша. Като за първи път имаме зубри, които са от дивата природа”, обясни Нели Найденова.
Тя работи от шест години по проекта, като преди това е била доброволец, който активно работи за каузата в подкрепа на биоразнообразието, дивата природа и екотуризма в Източните Родопи.
„Само през последните 6 години бяха върнати около 400 елена лопатара и 50 благодорни елена. В района на „Студен кладенец” нямаше благородни елени – сега има 50 елена. Има територии, където тези животни са били изчезнали и ние ги връщаме, а на други места популацията е била малка и ние я допълваме”, каза още Нели Найденова.
Андреана Трифонова обясни, че поддържането на природосъобразно пашуване подпомога създаването на т.нар. природна мозайка на ландшафта. Това подпомага биоразнообразието, защото се създава дом на различни растителни и животински видове. А всеки от тях е важна брънка в хранителната верига, добави тя.
Има и бум на туризма в Източните Родопи
По думите на Нели Найденова през последните 10-тина години има малък бум на туризма в Източните Родопи. Само в района на Маджарово са отворени два нови хотела и къща за гости през последните две години. „Има засилен интерес и сега през май сега вече трудно мжеш да намериш място за настаняване”, каза още тя.
И обясни, че връщанатего на дивата природа помага за развитието на туризма. „Ние помагаме с обучение и информация и връзки между различните заинтересовани страни”, посочи още Нели Найденова.
Проектът разчита много и на фотографията, защото тъкмо дивите животни и дивата природа могат да привлекат много хора в района. „Много малко са местата в Европа, които позволяват да снимаш свободно толкова много диви животни. През годините се увеличаха и укритията за заснемане и наблюдение на дивите животни – сега вече те са пет”, добави тя.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg
