Как изкуството може да променя нагласи и да допринесе за преодоляването на стереотипите към групи в обществото, които са заклеймявани или отхвърляни – това показват две специални събития, които „Fine Acts” – глобално креативно студио за социална промяна, организира тази седмица в София.
В предаването на Дарик „Властта на гражданите…или какво можем заедно” по темата гостуваха АННА АЛЕКСИЕВА от „Fine Acts”, режисьорът Светла Баева и Михаил Мишев от „Фондация за общностно развитие и сътрудничество“ (ФОРС).
Те разказаха за WESEUM – уникална концепция за поп-ъп музеи, където маргинализирани общности разказват историите си през лични предмети.
WESEUM на Fine Acts е глобална серия от поп-ъп музеи, курирани от различни общности. Целта на музеите е да направят “невидими” хора видими.
Изложба и филми без думи срещу речта на омразата
В това издание на WESEUM участват 45 човека от трите групи в България, които най-често са обект на реч на омразата – роми, ЛГБТИ и търсещи убежище. Fine Acts им зададе два въпроса: “Какво те прави щастлив?” и “Какво те прави тъжен?” – и те отговориха на всеки въпрос с предмет, а изложбата включва колекцията от тези предмети. Изложбата ще продължи до 1 октомври включително в галерия Doza на ул. „Цар Самуил“ 52.
Другото събитие е „По-силни от думите” – това е нов Омнибус, посветен на превъзмогване на негативни стереотипи към уязвими групи в обществото. В него Fine Acts работи с петима изявени български режисьори, за да продуцира пет кратки филма, засягащи речта на омразата, които са тематично и стилистично обединени – “разказани са” без думи.
В рамките на този проект петима режисьори застават срещу стереотипите и словото на омразата, в пет филма без думи. Режисьорите, участващи в омнибуса, са Слава Дойчева, Жоро Пеев (Jawpains), Розалия Димитрова, Кеворк Асланян и Цветослав Цонев. От днес те ще бъдат достъпни онлайн и могат да бъдат видени на каналите на Fine Acts.
„Въпреки, че речта на омразата, враждебното слово и негативните стереотипи са много вербални като теми – в сърцевината на творческото ограничение, което поставихме на петимата режисьори, е филмите да бъдат без думи”, обясни Анна Алексиева в студиото на Дарик. Тя допълни, че самите филми са различни като кинематографичен език и творчески решение, но освен да бъдат без думи, другото, което ги обединява е било изискването филмите да бъдат изпълнени с надежда.
„За мен беше важен процесът, защото задачата беше много трудна. Това са едни две минути, в които без думи трябва да предадеш нещо важно, чувствах се отговорна, че за това кратко време трябва да кажа нещо важно, което да резонира”, разказа режисьорът Слава Дойчева.
Михаил участва в изложбата с гривна и ученическа униформа
Михаил Мишев разказа, че „Фондация за общностно развитие и сътрудничество“ (ФОРС) е млада организация, която работи от около година. „Работим в община Сливен. Фокусът ни на този етап е да изградим политически умения у млади роми и да им помогнем в тяхното политическо израстване”, обясни той.
Той е един от участниците в изложбата и споделя два предмета – единият свързан със щастието, а другият с тъга. „Моята гривна ме прави щастлив – тя е гривна с ромското знаме, винаги я нося с мен и не я свалям. Свързана е с трудности, през които е преминавала общността”, обясни Михаил.
„Предметът, свързан с тъга е моята униформа от гимназията. Защото за мен гимназията имах и дискриминация и заплахи за живота им. Учех в една от най-елитните гимназия и бях първия ром в цялата история на училището, който я завършва. След вече има и други”, допълни той.
Чрез предметите в проекта невидимите хора стават видими
Анна Алексиева обясни, че това е интересен формат, в който невидими хора стават видими чрез своята лична история. „Имаме предмети на деца, които бягат от войната – детето е взело плюшеното си мече, а майката е взела шепа пръст от Украйна и я е донесла тук”, разказа още тя.
И се надява филмите да стигнат до повече хора, да предизвикат разговори и размисли, да променят стереотипи. По думите на режисьора Слава Дойчева едно филмче не може да преобърне света, но една капка може да прелее чашата и да обърне нагласи.
Според Анна Алексиева хората на изкуството са много по-смели в това да изразяват позиции чрез творчеството си. „Изкуството може да промени със сигурност един зрител. Дори да добавим още една гледна точка само е само по себе си победа”, каза още тя.
Петте филма и кадри с предметите от изложбата могат да бъдат видени онлайн на каналите на Fine Acts.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg