В Деня на Народните бутители ви разказваме за една неправителствена организация,
която категорично разбива всички митове за гражданските организации в общественото
пространство у нас.
От своето създаване през 1996-а година досега, вече 27 години Фондация „Програма
достъп до информация“ провежда постоянна кампания за подобряване на състоянието
на достъпа на информация в България и участва активно в международни мрежи и
инициативи, свързани със защитата на правото на информация като едно от най-
важните ни демократични права.
„Тогава една група от икономисти, журналисти, аз – по професия социолог, се събрахме
с идеята, че трябва да се положат специални усилия именно да се разпространи
правото на достъп до информация и да се подпомагат хората да упражняват това свое
право. Тогава ние имахме законовата уредба на Новата българска Конституция, чл. 41 и
решението на Конституционния съд, което тълкуваше именно чл. 41. Ние бяхме доста
ентусиазирани, че това е една основа, на която би могло да се започне кампания за
приемане на Закон за достъпа до информация“, разказа в студиото на „Кой говори?“
един от основателите на фондацията д-р Гергана Жулева.
Приемането на Закона за опазване на околната среда, няколко години по-рано, в който
присъства правото на достъп до информация за околната среда, дава на основателите
на фондацията тласъка да се обърнат с манифест до всички медии в страната и да
поканят журналисти на дискусия, по време на която да представят проблематиката в
тази област и защо е необходимо приемането на отделен закон за достъпа до
информация у нас. По това време достъп до публичните регистри у нас е бил почти
невъзможен, обясни още тя.
Близо 3 десетилетия и стотица съдебни дела по-късно, реалната полза за обществото е
факт, убеден е адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на
програмата.
„Тогава дори бюджетна информация, отчети за изпълнението на бюджети, още не бяха
публични, отказваха се. Ние стигахме до там да водим дела и да получаваме
информация за стенограми, някои от които се смятаха за тайни, като президентската
среща на президента Първано с Путим през 2010г., стенограмата от заседанието при
президента Плевнелив, когато ставаше въпрос за фалита на КТБ“, каза той.
Чрез Закона за достъп до информация, който действа вече 23 години и улеснения
достъп до държавните архиви, вече са факт редица разследвания, сред които някои
изключително значими, свързани с работата на бившата Държавна сигурност.
През годините организацията работи не само за разясняването на начините за достъп
до информация и правната помощ, но и за наблюдението на работата на институциите
и дали практиките се спазват, убедена е Жулева.
Въпреки това обаче предизвикателства у нас по отношение на достъпа до информация
все още има.
„Няма институция, която да не се е развила, но естествено, има институции, които се развиха до степен в която, когато погледнеш интернет страницата им, да не се налага
да подаваш заявления, но има и такива, които продължават с мъка да става всичко, да
се водят дела, изпълняват се решения, след което идва нов отказ, както например в
момента е Прокуратурата на Република България“, изтъкна Александър Кашъмов.
Преди години сред най-непрозрачните институции у нас са били общините, докато сега
те са от тези с най-лесен и пряк достъп до информация, подчерта Гергана Жулева.
„Преди ние нямахме много казуси, които са свързани с работата на съда, на
прокуратурата, а сега, в последните години, има доста случаи именно за търсене на
информация от прокуратурата, търсене на заявления. Хората искат да разберат как се
е взело дадено решение“, обясни още тя.
И двамата са категорични, че по отношение на достъпа до информация у нас има
невероятен напредък, въпреки многото работа, която има да се свърши в частта,
касаеща публичните регистри и качеството на данните, които биват публикувани.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg