

Щедрият вторник се отбелязва от 2012-а година в над 100 страни по света, сред които е
и България. У нас тази година той е на 28 ноември. Организаторите от Фондация
„BeCause“ са категорични, че Щедрият вторник се явява и антипод на Черния петк и
потребителското разхищение с идеята насочи фокуса към това, че благотворителността
може да измести консуматорството. Около това се обединиха в ефира на предаването
„Кой говори?“ Елица Баракова и Гегана Павлова от „BeCause“
По думите на Павлова българинът има потенциал да бъде щедър човек, а с всяка
година Щедрият вторник успява да се надгражда. Обществото става все по-щедро и по-
осъзнато, а работещите в НПО сектора също успяват да се надграждат и развиват.
Тази година в Щедрия вторник ще се включат и по-големи организации, които не са
били част от миналогодишната кампания.
И двете са категорични, че даряването обаче не трябва да бъде само кампанийно.
Този ден е, за да помогнем на съседа, да блаодарим на някой, който на нас ни е
помогнал, а за организациите e е ден, в който да покажат плодовете на работата си,
убедена е Баракова.
Щедрият вторник е празник, подчерта Гергана Павлова, той е и повод да се
възползваме да направим нещо хубаво и да се обвържем с благородна кауза.
Фондацията работи с посланици на на деня. Обикновено това са активни хора, с
гражданска позиция и са разпознаваеми сред обществото.
Фондация „BeCause“ помага на дарителите и на каузите да се срещнат, развива лесни
начини това да се случва – онлайн платформи, участва в DMS платформата за
дарения, заедно с Българския дарителски форум, създала е и механизъм за
ежемесечно дарение от работната заплата, разказа още Елица Баракова, която е и
изпълнителен директор на организацията.
По думите ѝ всичко това показва, че вече е все по-лесно човек да се обвърже с
доброволчеството и благородните каузи
Тази година организацията навършва 28 години. Учреденяването ѝ се случва от
различни фондации с идеята, че благотворителността представлява дарителите,
каузите и политиките, които правят даряването по-лесно и по-ефективно.
Според Баракова от създаването на фондацията през 1996-а година досега, промяна в
нагласите към доброволчеството и даряването има.
„Нещата много се промениха, Когато започнахме, хората си слагаха табелки по офисите
„забранено за застрахователи и искащи дарения“, беше един такъв по-зъл период,
банки фалираха, а ние говорим за отговорно управление на благотворителния капитал.
Но, ето ни 28 години по-късно – има утвърдени организации, въпреки недоверието на
хората“, изтъкна тя.
Тя даде пример с редицата организации, които работят с деца или здравни каузи, както
и нестопанските организации, които изнесоха основната работа по време на кризите от
последните три години като природните бедствия, които сполетяха страната ни.
„Има, също така и развити по-малки организации, които, според мен, са най-важото
нещо. Те правят тази тънка мрежа, така че човек да се чувства включен и ангажиран на
място, което е близо до него. Нестопански организации са училищните настоятелства
или организациите по квартали, които помагат да са по-добри градинките или да
говорят с районния кмет“, посочи още Баракова.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg