Гражданските усилия за осигуряването на алтернативни форми на грижа за децата и липсата на нормативна уредба за работата на родителските кооперативи беше темата на днешното издание на предаването на Дарик „Властта на гражданите…или какво можем заедно”.
Събеседници по темата бяха Емилия Славова – преподавател и основател на първия родителски кооператив у нас преди повече от 12 години и Николета Петрова – създател на свободното училище „Френе” в Бургас.
Създателят на първия кооператив: Почти нищо не се промени за тези 12 години
„Случаят с кооперативът „Мусала” беше доста притеснителен за мен, защото те се сформираха малко след първия кооператив, след нас. Идеята се разви и беше жизнена“, коментира Емилия Славова по повод закриването през януари на един от най-старите и утвърдени родителски кооперативи в България.
„Беше много тъжно, че една от основните причини да бъде закрит е непоносимостта на околните към детския шум и детските гласчета”, добави тя.
Тя напомни, че в годините назад са положени много усилия да се внедри тази форма на грижа в страната, но уви, не се е стигнало до разписването на дейността на кооперативите в законодателството.
Първото предложение беше родителските кооперативи да бъдат в Закона за училищното образованието, като една от възможните форми за деца до 5 годишна възраст заедно с детски градини, училища и центрове за работа с деца. Второто ни предложение беше да могат да осъществяват и предучилищна подготовка за деца над 5 години, в случай че имат договор с дипломиран педагог, обясни Емилия Славова.
И допълни, че третото предложение е било изискванията за отваряне на родителски кооператив да бъдат различни от тези за отваряне на частна детска градина, защото в случая няма извеждане на детето от семейството – има обща грижа, споделяна от родителите.
„Много ми се иска след 12 години усилия, институциите да видят в наше лице партньор. Да покажем, че с малко подкрепа от държавата и общината родителите могат да се справят с един огромен проблем – недостига на места в яслите и градините”, заяви още създателят на първия кооператив в страната.
За свободното образование, което може да е пример за развитие на системата
Николета Петрова разказа за трудностите при създаването първо на центъра за работа с деца, а след това и на училището. Недостатъчната информираност на родителите също е проблем. Със 65 деца работят в момента във „Френе” в своя център за работа с деца и начално училище.
„Ние не сме отричали никога системата, целта ни е да я надграждаме. Даваме пример каква може да бъде системата в променящия се свят“, подчерта създателят на „Френе”.
Според нея въпрос на добра комуникация между преподавателите и учителите е да няма стрес при децата. Защото там, където има стрес има и страх, а където има срах не може да се случи добро възпитание и обучение.
„Човек трябва да си даде сметка не само от какво е недоволен, а какво иска, за да бъде доволен. При нас приемът не е на база кой къде живее. При нас приемът е на база дали припознавате като родители ценностите и мисията, която сме заложили. Родителят трябва да си отговори на въпроса какви са неговите приоритети”, подчерта Николета Петрова.
За кооператива от първо лице или защо много хора го бъркат с частната градина
В репортаж ви разказахме за семейството на малката Мая, което става част от родителски кооператив след като момиченцето не е прието в общинска ясла и градина. Според майката – Кремена Попова, времето в кооператива е помогнало на детето да израстне и емоционално. Плюс по думите й е гъвката форма на обучение и отглеждането на децата и прякото участие на родителите в този процес, както и малкия брой деца, за които е тази грижа.
Според нея обаче напоследък много родители възприемат коопиративите като частна детска градина, в която да оставят децата си целодневно без ангажимент. Друг проблем е липсата на законова регламентация, която прави тази форма на грижа уязвима, а от друга страна отваря врати за злоупотреби с името на родителските кооперативи, смята още Кремена Попова.
В коментар по темата Николета Петрова посочи, че общините могат да помагат на тези сдружения като им предоставят подходящи малки помещения. Защото е ясно, че ако за детска градина няма достатъчно площи и пространство, то в един малък приземен общински апартамент спокойно може да бъде отворен кооператив.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg
