Не по-малко от 2,5 млн. българи, или 30 на сто от населението на България, живеят на площ под 15 кв. м. – тези хора са уязвими и потенциално имат право на помощ и достъп до общинско жилище, каза в ефира на Дарик социологът Стефан Кръстев.
Стефан Кръстев и Росица Кратункова от Сдружение „Лекари на света” гостуваха в предаването „Властта на гражданите…или какво можем заедно”, където представиха доклад на сдружението и френската фондация „Абе Пиер“. Документът, който анализира жилищните политики в страната е озаглавен „Дом за всеки: мисия (не)възможна?”
По думите на Росица Кратункова дефиниция за минимална жилищна площ у нас няма, но те се позовават на данните на статистиката, където мерят 29 кв.м. минимална жилищна площ за двама души.
Хората, които живеят в такива условия с под 15 кв. м. жилищна площ са разпръснати в цялата страна, уточни Стефан Кръстев. Той посочи, че към 1993 г. е имало около 120 хиляди общински жилища в София, но в годините след това бройката спада и сега има около 9 хиляди такива имота. Големият проблем в София е, че нови общински жилища не се строят, а съществуващите масово се продават.
Парите от европрограмите са капка в морето, посочи Стефан Кръстев. Който обясни, че на национално ниво жилищната политика разчита за финансиране само на ограничени ресурси от оперативните програми на ЕС.
По думите му за последните десет години със средствата на две от оперативни програми за регионално развитие са построени само 1429 нови социални жилища. Това е под два процента от необходимите 85 хил. социални жилища, за да се отговори на нуждите на българските граждани според анализа.
Според Стефан Кръстев ако страната ни продължи да решава проблемите със социални жилища със същата скорост, ще са необходими около 600 години за изграждането на заявените 85 хил. социални жилища
Анализът на сдружението показва, че България се нуждае от малко над 2 млрд. евро, за да отговори цялостно на нуждата от социални жилища на населението. За десетте години, в които са действали оперативните програми за регионално развитие в България, за тази цел са били отделени 38 млн. евро, които обаче са недостатъчни на фона на мащаба на този проблем.
Росица Кратункова обясни, че според дефиниция на Евростат ако над 40 на сто от доходите им отиват за жилищни разходи – за наем и сметки, това е прекомерно. От това следва, че семейството е бедно и не може да си позволи достатъчно разходи за отопление или дрехи например, поясни Стефан Кръстев.
И двамата подчертаха, че проблемът засяга всички етнически групи в страната, не само ромите, които все пак са в най-висока степен уязвими. Като слабост Росица Кратункова посочи, че в много програми проблемът се етнизира, като хората се делят на уязвими млади семейства и роми.
По данни на Столичната община, в които има настанени наематели са 9108. За 1360 от тях към края на март наемателите са подали искане за купуване. Тези дни общинарите обсъждаха и повишаването на цените, на които местната власт продава тези имоти.
От районните кметства, които стопанисват жилищата на своята територия е трябвало да подадат данни колко от имотите в съответния район не са обитаеми. Само два района до момента са подали информация – Слатина и Оборище, където има общо само 24 свободни жилища.
В репортаж за предаването кметът на район Слатина Георги Илиев обясни реда за кандидатстване за общинско жилище. По думите му в района в момента има около 500 такива жилища с наематели.
Според кмета на Слатина приходите на общините от наеми не може да покрият нужните разходи за поддръжката им. Той е възложил и проверки дали всички настанени отговорят на условията за общинско жилище.
Георги Илиев смята, че общинските жилища ще се стопанисват и управляват по-добре, ако се управляват централизирано.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg
