Продължават мъките на украинските бежанци. Тяхната интеграция не просто не е насърчена през последната близо година, но и проблемите продължават, дори и на базисно ниво – настаняване и изхранване. 2022 г. завърши с някои добри новини в тази посока и то от гражданския сектор. Росица Атанасова, правен експерт, част от екипа на фондация достъп до права ФАР и Десислава Векилска от фондация “Три Жени” разкриха повече за ситуацията, която продължава да остава сложна. За съжаление гражданският сектор се налага да върши работата на институциите.
“Държавата няма как да намали разходите си по бежанците докато не ги интегрира”, сподели Векилска в предаването “Властта на гражданите”.
Атанасова коментира решението на правителството да спре издръжката за изхранване на украинските бежанци, което беше отменено от съда. Според нея, това е голям успех, защото решението на правителството е взето много внезапно през ноември. Част от промените са били спиране на изхранването и удължаване на срока за първоначален прием в транзитен център от 14 на 30 дни. Освен това, българската държава е отказала удължаване на възможността на украинските бежанци да търсят международна закрила отвъд едногодишната, която е осигурена от Европейския съюз.
Векилска добави, че неяснотата влияе изключително зле на хора, които са избягали от война. Тя заяви, че организациите реагират според това къде има най-остра нужда. Условията, които предоставяме в страната са толкова лоши, че около 100 000 хиляди души са предпочели да се върнат в Украйна пред това да останат в България.
Атанасова уточни, че има два вида закрила – временна, която е приложима при много голям поток от хора и е с едногодишна продължителност и стандартна, която осигурява хуманитарен или бежански статут. Тя разкри, че има промяна в наименованието на стратегията на държавата относно миграцията.
“Преди стратегията на държавата се казваше “Стратегия за миграция, убежище и интеграция”. За новия цикъл до 2025 г. ще се казва “Стратегия за миграция”, сподели Атанасова.
Векилска добави, че има много висшисти, които работят нискоквалифициран труд. Двете разкриха, че процентно се харчи много малко от бюджета на страната за украинските бежанци, тъй като по-голямата част от средствата идват от Европа. Според тях, напрежението в обществото се създава заради лоша комуникация.
В края на разговора се включи и доброволката от Варна Ваня Добрева, която сподели, че трябва да се направи оценка за уязвимост на бежанците, според която да се разпределят средствата.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg
