Организацията на Евреите в България (ОЕБ) “Шалом” и представители на още 16 неправителствени организации подписаха декларацията “Срещу омразата, която ни разделя” – против езика на омразата и за забраната на Луковмарш.
В присъствието на представители на дипломатическия корпус, гражданските организации, които защитават правата на жените, ЛГБТИ, ромската и еврейската общност, връчиха подписания документ на институциите, ангажирани с борбата с езика на омразата и проявления на престъпления от омраза.
В ефира на Дарик радио Максим Делчев от ОЕБ „Шалом“ и Лилия Драгоева от фондация „Билитис“ разговаряха с водещата Мария Черешева относно аспектите на езика на омразата.
В началото на разговора стана въпрос за решението Върховния касационен съд (ВКС) да не позволи промяна на пола в административни документи. (https://darik.bg/vks-transseksualnite-hora-ne-mogat-da-smenat-pola-si)
Лилия Драгоева заяви, че дългоочакваното решение на ВКС е доста консервативно и почти изцяло отнема възможността за промяна на пола в документи . Тя подчерта, че съдебната практика през последните 10 години е била разнопосочна, а решението е било ключово.
„Решението ще се окаже пагубно за хората от транс общността в България, защото то бе жизненоважно за тях.“
Лилия Драгоева допълни, че хората от тази общност се сблъскват с много проблеми, най-вече непризнаване на тяхната идентичност и чисто административни такива.
„Въпреки че това решение е крайно, то не затваря категорично вратата за юридическата смяна на пола поради обвързаността на България с Европейската конвенция за правата на човека.” Тя допълни, че все още има възможност решението да бъде обжалвано.
Максим Делчев заяви, че желанието България да бъде една прекрасна държава обединява хората.
„Обединява ни това, че сме български граждани, които вярват, че България трябва да бъде една прекрасна държава. Място, където всеки се чувства добре и не е потискан заради това, което е.“
Той добави, че въпреки по-консервативните му възгледи смята, че българските институции трябва да се грижат на първо място за достойнството на своите граждани.
Делчев сподели, че подходът към езика на омразата започва от образованието. Също така допълни, че би седнал да разговаря с хората, които организират „Луковмарш“, защото всеки в нас носи различни емоции, с които понякога се бори.
„Разбираме защо хората имат предубеждения и различия, готови сме да разговаряме, но не сме готови да приемем, че израз на тяхната позиция е този таканаречен марш.“
Според Лилия Драгоева днешното поколение е привилегировано да има голям достъп до информация и познания, но всъщност не го оценява и забравя ужасите на миналото, които, за съжаление, се повтарят и днес.
Коментирайки противоречива фигура като генерал Христо Луков, Максим Делчев заяви, че често оплитаме исторически събития в парелени дебати.
„Това, което се случва има общо с равенството и демократичността. Нашият дебат трябва да бъде относно тези хора, личността на Христо Луков трябва да оставим на историците.“
Лилия отбеляза, че народът ни има къса памет и за жалост се случва да забравя обективните факти и истина, като посочи образованието като важен фактор.
„Преди да прави образователни реформи, може би е по-добре да се вгледаме в себе си и да работим над нас самите.“, допълни Делчев.
Засегната бе и темата за ролята на институциите при борбата с езика на омразата, като Лилия посочи, че позицията на институциите е ключова и би следвало да бъдат пример, но често това не се случва в България. Тя отбеляза липсата на правна защита на хората от ЛГБТ общността, като припомни действията на Боян Расате през октомври 2021 г., които предизвикаха голяма обществена и медиен интерес.( https://darik.bg/3000-lv-globa-za-boan-rasate-za-nahluvaneto-v-ofis-na-lgbt-obstnostta)
„Трябва да прилагаме законодателството и да оставяме послания. Нужна е нормализация на тази трудната тема за езика на омразата.“
В края на разговора Максим допълни, че искрено вярва в свободата на словото, но тя не се използва достатъчно. Той отбеляза, че всеки може да се противопостави срещу обществената омраза.
„Обществената позиция е много по-силна от тази на институциите“.
В репортажа на Мариана Корчакова пък бяха разказани докосващите истории на жена, оцеляла от Аушвиц и мъж, чиито родители са били изселени и интернирани.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg