Групата на невербалните деца е забравена в българското образование. Те нямат осигурени средства за допълваща алтернативна комуникация с помощта на новите технологии, които дават възможност на такива деца да общуват с поглед. И е крайно време институциите в България да разпишат нормативно тази подкрепа, като осигурят и нужния ресурс, който да гарантира правото на образование на тези деца.
Около тази позиция се обединиха в ефира на Дарик Мария Янкова – програмен директор „Образование“ в УНИЦЕФ България и проф. Морис Гринберг, съучредител и председател на фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“. Двамата гостуваха в предаването „Властта на гражданите… или какво можем заедно“.
Устройствата все още не са част от списъка с помощни средства у нас
„По данни на МОН в България за последната година децата със специални образователни потребности са около 25 000 в детските градини и училищата. Трудно е да се направи точна статистика, но по наши изчисления около 15 хиляди от тях са деца с разстройство от аутистичния спектър и други двигателни увреждания, които могат да се възползват от тези средства за допълваща алтернативна комуникация – това е алтернатива за тях да общуват“, обясни Мария Янкова.
Проф. Морис Гринберг обясни, че специализираният софтуер за комуникация с поглед е особено ценна за тези от невербалните деца, които имат детска церебрална парализа или други двигателни нарушения. При тези устройства има синтезирана реч, която превръща в звук онова, което детето посочва с поглед.
Той напомни, че фондация „АСИСТ-Помагащи технологии“ от години прави опит тези средства да влязат в списъка с помощни средства, но засега без успех. Една пълна система на устройство със софтуер си е вид медицинско изделие – и затова най-евтините устройства струват около 3 000 лева, а софтуерът към тях между 800 и 1 500 лв., поясни проф. Гринберг.
Тук говорим за цена, а в редици държави – за инвестиции
И напомни, че докато тук коментираме цената, защото за много от семействата с невербални деца е непосилно да купят такъв комуникатор, то в редица европейски държави се говори за инвестиция. Която да позволи на тези деца да се образоват и да станат самостоятелни.
Мария Янкова отбеляза, че по оценки на фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“ става въпрос за около 2 000 деца в страната, които имат нужда от устройства за комуникация с поглед, защото имат и двигателни затруднения. Морис Гринберг допълни, че не става въпрос за гигантски бюджет.
Миналата година УНИЦЕФ България стартира специална кампания в подкрепа на невербалните деца – „Глас за всяко дете“. Организацията ще продължи да настоява в списъка на помощните средства да бъдат включени устройствата за комуникация на невербалните деца, така както са заложени средства за придвижване или кохлеарни импланти за хората с нарушен слух.
По думите на Морис Гринберг под 100 деца използват в момента тези устройства в страната. Според него един от основните проблеми е, че все още специалистите в страната знаят много малко за тези технологии. „Групата на невербалните деца, особено тези, които имат проблем с моториката – тази група е забравена в българското образование. И ако е съвсем нормално едно дете, което не чува, да получи кохлеарен имплант, то е съвсем нормално и едно дете, което не може да говори, да получи система за допълваща алтернативна комуникация“, категоричен е проф. Морис Гринберг.
Вече е адаптирано и преведено и безплатно приложение
Мария Янкова подчерта, че специалистите и учителите все още не познават добре тези средства. От проучването, което направихме едва около 20 на сто познават и ползват дори нискотехнологичните средства, отбеляза тя.
Това е тема, за която не можем да си позволим да чакаме повече – децата растат и е важно да се започне много рано работа с тях, заяви още Мария Янкова.
Двамата съобщиха, че решение на тези проблеми са търсени в рамките на 13-тата Международна конференция по допълваща алтернативна комуникация в средата на ноември.
Тя съобщи, че от УНИЦЕФ са адаптирали за България напълно безплатно решение – апликация за символна комуникация. Това е приложение Cboard, което може да се инсталира безплатно. То стъпва на международни символни системи, които обаче са преведени и адаптирани за България.
По думите на Мария Янкова това би могла да е първа стъпка за семействата – да се докоснат до една такава технология, след което да се насочат към професионалният софтуер, който да помага за комуникацията на невербалните им деца. Приложението може да бъде видяно тук.
За Ани от Търговище и нейния учител Бисер Борисов
В репортаж в предаването припомнихме историята на Ани от Търговище, която говори с поглед от 6-годишна възраст. Тя е първото дете, влязло в училище с помощта на специалния софтуер за комуникация с поглед. Анна използва устройство за контрол с поглед Tobii PCEye Mini и софтуер за комуникация Communicator 5.
Пред Дарик Бисер Борисов – ресурсният учител на Ани, който вече три години е до нея в час, разказа за успешния пример и постиженията на момиченцето.
Въпреки успехите ресурсният учител към Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование в област Търговище, подчертава нуждата от подкрепа. Защото всичко постигнато от тях трябва да намери място в нормативните документи за обучение на деца като Ани.
„Само ентусиазъм не стига – това, което правим е добре да бъде заложено като стандарти и специални учебни програми. Да бъде регламентирано това, което правим – в Закона за предучилищно и училищно образование, в Наредбата за приобщаващо образование“, подчерта той.
Ани и всички специалисти, които работят с нея се нагаждат към средата, но Бисер Борисов смята, че средата трябва да се промени според потребностите на тези деца. „След Ани съм сигурен, че ще прокараме пътя на много такива други дечица, които ще се обучават с допълваща алтернативна комуникация“, убеден е той.
Все още е трудно София и други големи градове в страната да се похвалят с това, което е постигнато в Търговище. Бисер Борисов си обяснява успеха с доброто взаимодействие между институциите там.
Учителят смята, че освен промени в законодателството е нужно на национално ниво да има експерт по допълваща алтернативна комуникация, който да оказва подкрепа на учителите от цялата страната. Защото лично той е успял да направи уникални приложения за нуждите на Ани, но не може да помогне на всички, които работят с този софтуер.
Чуйте цялото предаване по темата в ефира на Дарик. Гледайте и видео от предаването, чиято втора част е посветена на невербалните деца.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg
