Първото за този сезон издание на рубриката “Властта на гражданите” беше посветено на смисъла от неправителствените организации. В обществото ни отдавна битува мит, че няма смисъл от гражданските организации, защото те не правят нищо, а само харчат пари, заради който екипът на предаването избраха да започнат с тази тема. Гости в студиото бяха Ива Таралежкова, председател на УС на Сдружение „Деветашко плато“ и Лазар Радков, основател на “Капачки за бъдеще”.
“Гражданин не се определя от мястото, където живее, дали в град или село. Гражданин е начин на мислене. Гражданин е човек с осъзната обществена и социална позиция и отговорност. Гражданин е този, който си плаща данъците и гласува. Тоест дава своето мнение, когато се избират онези, които харчат данъците му и се интересува от важните за неговото населено място или неговият социален кръг въпроси”, каза Ива Таралежкова.
“Гражданските организации и държавните организации боравят с различни лостове. Гражданските организации са много по-близо до хората, увличат ги, вдъхновяват ги, ангажират ги и ги активират. Държавните организации разполагат с властта, силата, парите и ресурсите от данъците, които ние всички плащаме редовно всяка година, за да си нямаме проблеми, а не, защото очакваме нещо да се случи”, разказа Лазар Радков.
“Гражданите се сдружават, защото това ги прави по силни. Това им дава увереността, че участват в живота на страната си и на общината си, не само по време на изборите, а могат да правят много други различни неща, чрез които да решават някакви предизвикателства или да правят живота си по-добър, да правят мястото, където живеят по-добро, да си създават по-богат културен и социален живот”, добави Ива Таралежкова.
Като пример тя разказа за проекта “Деветашко плато”. Събрани са девет села, за да се създадат един туристически район. Чрез това сдружаване е променена средата, в която живеят, начинът по които работят, хората от селата. Според Таралежкова този район е с много по-различно в настояще и бъдеще отколкото е било преди да се създаде този проект.
“Това, което правим е всяка година, когато успеем да съберем пари, заделяме по-малки ресурси за малки проекти в малките села или общи проекти, като например екопътеки между две села или някакво събитие за целия район, и така питаме хората какво искат да направим с тези пари”, сподели Ива Таралежкова.
“Гражданският сектор може да реши много неща. За съжаление решава проблеми, за които ние сме си платили данъците, държавата да ги решава. Това е тъжното в случая. Понеже аз не съм измислил начин как институциите да си свършат работата и си казвам “сега аз ще помогна с каквото мога”. To ще спаси животи, ще се присъединят повече хора, ще свършим повече работа и ще спаси повече животи. В някакъв момент, ще може да принуди институциите да си свършат работата. Но аз тук искам да кажа нещо друго, нещо, за което трябва да се говори все повече и то е, че трябва да спрем да казваме, държавата, институциите и министерствата. Трябва да почнем да проследяваме нишката. Всяко едно нещо стига накрая до един човек, което трябва да се свърши или пречи да бъде свършено. Този човек или не го върши, или пречи. Трябва да търсим, кой конкретно е отговорен”, сподели Лазар Радков.
“Мисля, че това, което ги различава до голяма степен от институциите от сдруженията, освен факта, че нямат държавен бюджет, е това, че са гъвкави и креативни. Ето например идеята за капачките, деветашкото плато и много други креативни идеи, които институциите, поради рамката, в която работя, и поради администрацията, нямат това въображение и заради това са много по консервативни. Поради тази причина сдруженията увличат хората, защото идеите им са по забавни, творчески и водят до конкретни резултати”, сподели Ива Таралежкова.
“Навсякъде има злоупотреби. Секторът със сигурност е неудобен на всеки, който иска да има една по слаба България или по слаб народ. За съжаление секторът дори е неудобен дори на централната власт. Политиците винаги ще се стремят към повече власт. Реално всеки политик, колкото и да прокламира за демокрация, би искал журналисти да не му задават неудобни въпроси, хората да не го освиркват, да не му държат сметка и всъщност всеки политик би искал да е политик в тоталитарна държава”, добави Лаза Радков.
“По-голяма част от гражданските организации са проевропейски и демократично настроени. Те проповядват такъв тип ценности, защото, за да си гражданска организация, ти трябва да мислиш демократично, трябва да питаш хората “какво искамт да правим”. Много от противниците на гражданските организации са тези, които са против тези неща”, каза Ива Таралежкова.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg
