В това издание “Властта на Гражданите” говорим за това как се финансират гражданските организации. Гости на в този епизод са Надежда Дерменджиева, ко-директор на Българския фонд за жените и Надя Шабани, изпълнителен директор на Център за нестопанско право.
“Всеки труд заслужава заплащане, особено когато е достоен труд. В моите очи всеки легален труд е достоен труд и заслужава заплащане. Разбира се има доброволци, които работят безплатно. Ние по-късно ще стигнем до там. Това е най естественото нещо, когато ти работиш да получаваш заплата…
…Смея да твърдя, че НПО-сектора, особено устойчивата част на този сектор, всъщност вече сме го развили на толкова високо ниво на експертиза, че това реално е високо заплатен труд, поне в други по-уредени държави. Но и тук виждам тази тенденция и специално ние от Български фонд за жените, когато работим с такива експерти, целенасочено се опитваме да плащаме заплати, каквито биха се платили и в Европа”, каза ко-директорът на БФЖ Надежда Дерменджиева.
“По-принцип това да си упражняваш гражданските права, да се сдружаваш с някой, защото това са гражданските организации. Това е сдружаването на хората, за да постигат някакви общи цели, е основно гражданско право и то не е платено. По-голямата част от организациите априори въвличат хората в граждански инициативи безвъзмездно. Те го правят, за да постигнат нещо общо заедно. Но за част от тези инициативи се налага в определени случаи необходими ресурси. Например – искаш да се бориш с корупцията и в някакъв момент за борбата ти срещу корупцията трябва да се напише анализ и да се проверят например определени поръчки, или да направиш кръгла маса и заради това правиш разходи и правиш финансиране. Или предоставяш един определен вид подкрепа на уязвими групи. За една част от тази подкрепа вероятно ще ти трябват ресурси, за да я реализираш.
Ето за тази част са необходими ресурси или пък за някаква по специфична експертиза, която трябва да се включи в дейността им. Затова за една част от гражданските организации, за професионалната част от работата трябва да има финансиране”, добави изпълнителният директор на Център за нестопанско право Надя Шабани.
Тя допълни още, че източниците на финансиране са различни. Според Надя Шабани гражданското общество и гражданските позиции просперират там, където има най-различни източници. Шабани мисли също, че има възможност организациите най-естествено да намират подкрепа от тези, които са съмишленици на техните каузи.
“Смея да твърдя, че българите даряват, защото съм дванадесет години в сектора. Не даряват много, но даряват и то за различни каузи. Повечето от тях са социална помощ или хуманитарни кризи. Задачата на организация като нашата, като “Becauce” и като Дарителския форум, всъщност е да развиваме такава дарителска култура, че първо тя да е устойчива и второ – тя да има разбиране за социална промяна, не само за социални помощи. Тоест тези каузи, които са за социална промяна не са толкова привлекателни, в които да виждаш веднага резултати. Например, че е помогнато на някой възрастен човек, че е осиновено някое куче. Това е ти да даряваш примерно десет лева на месец на някоя организация, които отиват за офис на хартия, но да знаеш, че тази организация следващия път, ще те представлява теб, в работна група, на протест или на каквото и да е друго или ще пише становище. Но и да си със съзнанието, че социалната промяна е дълъг процес и може и да не доживееш да видиш резултат, допълни Надежда Дерменджиева.
“Грантът е един много усложнен договор за дарение. Обаче не е просто “давам ти нещо, за да постигнеш нещо”, а в него има повече условия за отчетност, защото договора за грант всъщност реализира проектната идея, с която си кандидатствал. Обикновено това е адски сложно и дълго. Нещо с много отчетност. Затова грантът е един специфичен договор за дарение с множество условия. Да го наречем усложнен договор.
Кой може да възлага през такъв договор? Може всеки. Обикновено най-много го предпочитат институциите и тези, които разходват публично финансиране. Тоест най-големите грандтомайкъри са институциите. Това са европейската комисия, българската държава. Това е алтернатива на обществената поръчка.
Разликата е, че при договора за грант ти избираш идеята и всичките тези условия, които искаш да бъдат постигнати”, разказа Надя Шабани.
Тя добави още, че българската държава въобще не се интересува от темата за гражданските организации и почти не им предоставя финансиране.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg
