Светът осъмна с новината за хиляди убити в болница в Газа, основно жени и деца.
През това време, стотици семейства се молят да бъдат събрани с отвлечените си от „Хамас“ деца. Големите хуманитарни организации призовават за край на ударите над цивилни и закрила за най-уязвимите. Но далеч не се вижда такава перспектива.
„Приоритетът на УНИЦЕФ в момента е първо да осигури подкрепа на хората, децата, които в момента са в Газа и работят за подкрепа на хуманитарната ситуация.
Ситуацията е наистина ужасяваща, децата са тези, които плащат най-високата цена от войната. Предвид и жертвите от двете страни, отвлечените деца, но и чисто хуманитарната катастрофа, която се случва в Газа“, коментира Даниела Колева, програмен директор „Закрила на детето“ в УНИЦЕФ България.
Детският психолог и основател на сдружение “Дете и пространство Весела Банова” обясни и тенденцията за все по-засилващ се гняв сред обществото в ситуацията на несигурност.
„Много често зад реакцията на гняв, стои голяма тревога. Това, което се случва в Израел и ивицата Газа, провокира огромна тревога. Много често хората реагират като се разгневяват, защото гневът те води нанякъде, маскира тази тревога и е по-лесно да се гневиш и е по-лесно да изливаш крайни думи на отхвърляне и отричане“, посочи тя.
Тревожната статистика сочи, че всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Всяко трето заявява, че се чувства в опасност в дома, в училище или в общността. Всяко седмо съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз. Повече от една трета от децата с увреждане са преживели физическо насилие.
Данните показват още, че през 2022-а година у нас са идентифицирани 756 случая на домашно насилие. В 542 от тях пострадалите са деца.
УНИЦЕФ работи за превенция на насилието и закрилата на децата, жертви на насилие и техните родители. Организацията създава центрове „Зона За Крила“ в големите областни градове.
“Преобладава емоционалното насилие – 47%. Това е отражение на начина, по който живеем, по който отглеждаме и възпитаваме децата си, но и нуждата наистина да говорим за това какво е насилието. Мисля че тук в последната година, по темата за домашното насилие, имаме много силен отговор на гражданското общество, на институциите”, изтъкна Даниела Колева.
“Насилието не е тема само на едно министерство и институция, темата изисква партньорство между учителите, родителите, институциите, медиите, възрастните и самите деца”, убедена е тя.
„Една от основните причини за толкова влошеното психическо здраве на съвременните деца, е че мястото на разговора бива изместено от предметите. Повечето родители са в логиката, че за да задоволят потребностите на детето си, ще му дадат предмет – телефон, таблет, мол, пътуване. Да гледаш едно сложно нещо като дете, което е пострадало тежко, изисква разговор. Децата не могат да бъдат оставени да попиват информация, за която не могат да разговарят, да получат помощ да намерят думи, с които да си я подредят в главите“, обясни още психологът Весела Банова.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg
