500 доброволци кръводарителите от цялата страна има в мрежата на Българската организация за доброволно кръводаряване /БОДК/. Това съобщи в ефира на Дарик учредителят и председател на организацията Стефка Попова-Лазарова. По думите й обаче те са недостатъчни, защото нуждата от кръв в болниците е хронична.
На кръводаряването като гражданска активност беше посветено днешното издание на предаването „Властта на гражданите… или какво можем заедно”, в което събеседници по темата бяха Стефка Попова-Лазарова и детският хематолог в ИСУЛ д-р Денка Стоянова.
В репортаж ви разказахме за Матей, който става дарител като „подарък” за своето пълнолетие и от тогава вече две години активно дарява кръв.
За БОДК и мобилното приложение „Дари кръв – помогни или намери помощ“
В студиото на Дарик Стефка Попова припомни, че Българската организация за доброволно кръводаряване е първото изцяло доброволческо сдружение у нас, чиято дейност е насочена на 100% към насърчаване и популяризиране на доброволното кръводаряване. Сдружението е с нестопанска цел и е регистрирано през 2010 година. Стефка е адвокат, а в организацията работят доброволно хора с различни професии и интереси.
Сдружението помага в случай на спешна нужда от кръв, подкрепя и организира акции и информационни кампании. БОДК е създател и на системата „Дари кръв – помогни или намери помощ“ с първото по рода си за България мобилно приложение за взаимопомощ.
Мобилното приложение позволява регистрация както на кръводарител така и на нуждаещ се напълно безплатно в цялата страна. То е като двустранен регистър – потребителите могат да потърсят помощ, чрез спешен призив за набиране на кръводарители, да окажат помощ, да получават известия, както за спешни призиви, така и за кампании за доброволно кръводаряване, да разберат къде могат да дарят кръв или да се свържат с БОДК.
По думите на Стефка Попова игнорирането на важността на кръводаряването от страна на държавата, малкия процент българи, които отговарят на условия да дарят кръв – да не са хронично болни, да не приемат медикаменти и т.н., както и пандемията от последните две години са сред причините България да бъде на опашката сред европейските държави по кръводаряване.
Държавата е прехвърлила на близките отговорността да търсят кръв при нужда
Според нея повечето българи над 80 на сто даряват кръв по принуда – заради спешната нужда на техни близки. Друга част даряват кръв незаконно, в рамките на черния пазар на кръв в страната, подхранван тъкмо от хроничния недостиг на кръв. „Кръвните центрове са обсадени от хора, които търгуват с кръвта си. Често те срещу пари крият и противопоказания за даряване на кръв и тя може да бъде негодна или даже опасна”, обясни Стефка Попова.
Важно е хората да знаят, че има алтернатива и могат да ни потърсят – да сигнализират в нашето приложение и доброволците кръводарители да помогнат, подчерта тя.
Институциите са прехвърлили основно на близките отговорността да търсят кръв при нужда. Тази принуда опорочава цялата система. Никъде няма регламентация на тези бележки, които се изискват от близките, навсякъде е различно въведено от кръвните центрове, заяви от председателят на БОДК.
Стефка Попова съобщи, че организацията предстои да внесе своите предложения и да поиска разговори със здравната парламентарна комисия и МЗ, за да се промени ефективно системата по кръводаряване.
Д-р Стоянова: В ИСУЛ има само един трансфузионен хематолог
Според детския хематолог от ИСУЛ д-р Денка Стоянова проблемите са и организационни, защото дори, когато има желаещи да дарят кръв, системата и лечебните заведения често не успяват да откликнат на този интерес и да поемат кръводарителите. Тя посочи, че на фона на общата картина за децата се прави максималното да бъдат снабдени с необходимите кръвни продукти.
„Няма достатъчно екипи. В огромна болница като ИСУЛ с безброй много хирургии, спешен център и детска онкохематология ние разполагаме с един трансфузионен хематолог, който трябва да обслужва 31 дни 24 часа болницата. Това е невъзможно!”, каза още д-р Стоянова.
По думите й има нужда от възпитание на българите, които трябва да знаят, че не трябва да дарят кръв само при нужда, а да го прави и без нужда, защото това ще спаси няколко човешки живота.
Матей или да станеш кръводарител като „подарък” за своето пълнолетие
Не всекиму е писано да стане кръводарител на рождения му ден – като подарък от собствената му майка. Това обаче и историята, която свързва Матей с благородната дейност да даряваш кръв. Майка му е редовен кръводарител и предава като по наследство това преди две години и на сина си, днес студент в СУ.
Младите хора, които са най-подходящите кръводатели, не се интересуват особено от темата, но няма и кой да им обърне внимание колко важно е да помогнат, дарявайки редовно кръв, смята Матей.
Освен че дарява кръв на всеки три месеца Матей е и доброволец в Българската организация за доброволно кръводаряване – платформа, в която всеки търсещ спешно кръв може да потърси помощ от записалите се доброволци.
Самият той не се смята за герой. Просто прави добро. Вече е „вербувал” двама свои приятели, които вече редовно даряват кръв и смята, че ако всеки успее да разкаже на повече свои приятели, като пирамида има шанс да порасне мрежата от доброволци кръводарители.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg
