В основата на дарителството стои вдъхновението заедно с удоволствието да бъдеш част от решаването на даден проблем или от успеха на някого. Дарителската култура е в кръвта на българите, но не и в съзнанието им. Това коментира в ефира на Дарик директорът на Българския дарителски форум Красимира Величкова.
Двете заедно с Ива Петрова, експерт „Дарителски програми и фондонабиране” във фондация Bcause, гостуваха в предаването „Властта на гражданите…или какво можем заедно”. В репортаж разказахме как само с дарения успява да съществува „Розовата къща” в София, единственото безплатно място, което подкрепя наркозависими.
Ива Петрова напомни, че Bcause помага на дарителите да намерят път до квоите каузи, но помага и на каузите да намерят своите дарители. Нещо, което органишзацията прави повече от 25 години в България. „Единственото специфично е, че трябва парите да стигнат до когото трябва в точния момент. Това колкото е лесно, толкова е и трудно”, добави тя.
Историите вдъхновяват, а примерът създава дарителска култура
По думите на Красимира Величкова дарителството все още не е култура на живеене в България, не е естествено поведение. „Тази култура е в кръвта ни, но не е в съзнанието ни. Всеки човек носи в себе си потенциал за алтруизъм, за това да прави неща за другите. Но за да го прави, трябва да има очи да види проблемите на другите и второ – да има чувствителност, да усети, че този проблем засяга и него”, добави тя.
Според Ива Петрова всеки носи в себе си това латентно добро. „Ние имаме обаче национални особености и моменти в историята ни, които са прекъснали тези филантропски инстинкти”, каза тя и добави, че „заслужаваме да бъдем дарители, защото това е най-полезният егоистичен акт на света”.
Двете подчертаха, че вдъхновението да бъдеш дарител идва от средата и от примерите. Затова наглед скучните отчети за даренията и направеното с тях напоследък се допълват от историите за променени съдби, нагласи и среда.
Българи събрат пари за школо в Африка, родители за арфа в музикалното училище
Ива Петрова разказа за международен дарителски симпозиум, чийто домакин е била фондация Bcause. Организацията е направила проучване как даряват българите в чужбина и така се е срещнала с наши сънародници от различни точки на света.
Научихме за българско училище в Детройт, създадено с усилията на българската общност там, което се издържа изцяло с техни дарения. За доброволците в Лондон, който са организирали кампания сред българите там да се регистрират и да имат свой личен лекар и да се ваксинират. За Красимира Димова от Априлци, която е създала организацията си през тежката 1997 година и до днес там има програма за подкрепа на възрастните хора, които живеят в отдалечените махали. Едни от първите, които са подкрепили нейната кауза, са били австрийци, разказа Ива Петрова.
Българи събирахме пари за земетресението в Хаити, в началото на 2020 г. събрахме скромна сума за пострадалите от пожарите в Австралия. По време на пандемията други българи пък са събрали пари, за да построят едно училище в Африка, добави още тя. И подчерта, че доброто е универсално, а благотворителността по своята същност е една космополитна дейност.
Отчетите за дарителството обикновено са скучни, но историите в тях са вдъхновяващи, каза Красимира Величкова. Тя разказа само за няколко от стотиците примери на дарителство през миналата година. Като инициативата на родители в рамките на сдружение „Ранно пиле”, които повече от година са събирали средства, за да купят арфа за националното музикално училище.
Или пък за инициативата на фондация „Нашите недоносени деца”, които по време на кризата с коронавируса са събирали дарения, за да подкрепят работата с тези деца, защото мнозина от родителите на тези деца са останали без работа и не са можели да си позволят този разход.
За „Розовата къща”, която подкрепя наркозависими само с дарения
Около 6 000 лева на месец са нужни за съществуването на „Розовата къща” в София, която е единственото безплатно място, осигуряващо подкрепа на наркозависими, разказа в репортаж за предаването Юлия Георгиева. Повече от две години и половина тя не пести сили и време, за да осигури съществуването на центъра, който се издържа само с дарения.
По думите на Юлия функционирането на къщата по този начин – само с дарения, е прецедент и няма аналог никъде по света. Освен финансовата помощ по проекти на Националния център за обществено здраве и анализи, друга институционална подкрепа за „Розовата къща” няма.
Основно дарителите са физически лица. Компаниите по-трудно припознавали все още тази каузи и по-малко дарявали за подкрепа на наркозависимите.
В началото центърът, който е работил половин ден, е подкрепял около 15 човека, но сега вече дневно през „Розовата къща“ минават около 50 души, а на месец се осигурява подкрепа за двойно повече. Освен наркозависими, често тези хора са и бездомни или без документи, което прави проблемът им още по-сериозен, разказа Юлия Георгиева.
В бързия отчет на „Розовата къща” за октомври фигурират 716 посещения от 92-ма човка, това са 1382 закуски и обяди, 69-ма са получили дрехи, 33-ма са се изпрали, 47-ма са взели сапун и шампоан, 65-ма са получили лекарства и медицински материали, 59-ма са получили социални, здравни и психични консултации, на 17 човека им е помогнато с лекар, с документи за ТЕЛК, за социални помощи, за лични карти, ваксинирали са ги.
Тревожно е, че вече и децата не са безспорна кауза за подкрепа
В студиото на Дарик Красимира Величкова обясни, че каузите, свързани с човешки права и демокрация обичайно получават най-малка подкрепа. „Фондациите са тези, които даряват и подкрепят такива каузи –за уязвими групи, хора с увреждания, бежанци, роми, хора със зависимости, хора от ЛГБТ общността – най-общо хора, върху които има стигма”, обясни тя.
Когато една тема е спорна, или когато се работи за дълготрайна промяна, а не за някакъв бърз и много видим резултат – това е причина и голяма част от компаниите да бягат от подкрепа на такива каузи, добави Красимира Величкова.
Двете с Ива Петрова съобщиха, че дори безспорна кауза – каквато са децата, вече трудно намира дарителска подкрепа, зарази антикампаниите срещу Истанбулската конфенция и Стратегията за детето. Публичното тролене и заклеймяване на организации, които работят в подкрепа на деца, кара тези организации да се обясняват, че не искат да крадат деца и да ги пращат в Норвегия например, обясниха те.
И изразиха надежда, че дори и каузи, които не са красиви за показване и са трудни разказване – например свързани с наркозависимите или с домашното насилие, ще намират подкрепа, защото помагат за промяната в нагласите на обществото.
Чуйте разговора по темата в ефира на Дарик.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg