След смъртта на 22-годишната Махса Амини, арестувана от нравствената полиция в Техеран за неправилно поставен хиджаб, Ислямска република Иран беше разтърсена от протести. Първоначално те бяха с основен фокус върху правата на жените в страната, но се превърнаха в масов бунт срещу репресиите на управляващите. В ефира на предаването “Кой говори?” Кимия Дастах, активистка от Иран, Рая Раева, Български фонд за жените и Диана Димова, фондация “Мисия криле” коментираха проблема и измеренията му у нас и споделиха как могат да бъдат подкрепени иранските жени.
“Това можеше да съм аз”
Кимия Дастах живее в България от четири години. За нея протестите, които продължават вече над месец в родината й не са изненада, а убийството на Амини се е превърнало в символ на бруталното насилие над жените в страната. По думите й, жените в Иран нямат никакви права, като самата тя е била арестувана три пъти от нравствената полиция.
“Това можех да съм аз”, заяви младата жена.
Дастах е една от организаторките на протести в подкрепа на жените на Иран в София, следващият от които е насрочен за 22-ри октомври. Той ще се проведе от 17:00 часа пред НДК.
“Ние не искаме този режим. Никога не съм имала възможността да кажа това, което искам. Ние нямаме свобода., заяви иранската гражданка и призова за подкрепа и солидарност с борбата на иранците срещу властите в страната.
По думите на Диана Димова от фондация “Мисия Криле”, независимо от бруталните репресии, на които са били подлагани от режима в Иран, бежанци от страната масово получават откази за предоставяне на убежище у нас. Тя разказа за случай на младо семейство християни, в което мъжът е бил със смъртна присъда за богохулство, но Държавната агенция за бежанците се е усъмнила в истинността на информацията и не му е предоставила статут. Мъжът е бил и с белези от мъчения, на които е бил подложен в затвора. Макар и след месеци борба българският съд да отменя решението на агенцията, семейството е предпочело да избяга във Великобритания, където вече има малко бебе. На острова закрила им е предоставена незабавно.
“Тази история много ме засрами от това как нашата страна третира хората, които бягат от диктаторски режими”, посочи Димова.
Посоченият казус далеч не единствен. По данни на фондацията, през 2020 г., от общо 37 подадени молби за убежище, подадени у нас, само една е уважена. Много от отказите са на жени. Активистката разкри, че в момента в затвора във Враца е настанен ирански християнин, преследван на религиозна основа, на кого също предстои депортация в родината му, където почти сигурно го очаква екзекуция.
“Това, което в момента искат хората там, е не просто слагане край на задължителния ислямски дрескод за жените, който е в сила от 1983г. Те не искат просто отмяна на този закон за задължителния хиджаб или прекратяване на дейността на моралната полиция. Те искат смяна на целия режим. Искат нормален живот”, коментира Диана Димова.
Свободата не е даденост
Рая Раева от Българския фонд за жените бе категорична, че е въпрос на гражданска позиция да бъдат подкрепени жените на Иран. За нея има много какво да научим от тези жени, които живеят в нечовешки условия.
“Това е едно добро напомняне, в кавички, че свободата не е даденост”, посочи тя.
Раева обясни, че бунтовете в Иран, освен за правата на жените, са свързани и със свободата на кюрдите. Кюрдският слоган “Жена, живот, свобода!”, нашумял напоследък, се използва още от протестите през 2006 г.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик радио.
Този подкаст се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg
